Запазва обаче относителна самостоятелност в управлението си – правото да сече собствени бронзови монети (до средата на ІІІ в.) и да няма римски гарнизон.

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна, Римски терми (бани) на древния Одесос са едни от най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І-ІV в.). Изграждането им се отнася към края на ІІ в. Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров с площ от около 7 000 кв. м. Предполага се, че височината на сводестите конструкции е била не по-малко от 20 м. Просъществувала е до края на III век.

АРХИТЕКТУРАТА

Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли. Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с декоративните мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата. Вероятно в тях или непосредствено до тях е имало светилище на божествата Асклепий и Хигия и на Херакъл, a край сградата се издигали мемориални надписи и статуи на заслужили граждани на Одесос.

ДРЕВНИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ

Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена балестра - тя е била своеобразен център, в който гражданите на Одесос се събирали, за да обсъждат важни проблеми на обществения живот. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали някога топлия въздух чак до покривната конструкция на термите.

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

В онова време са широко популярни спортът и гладиаторските борби. През 242 г. Одесос е посетен от император Гордиан ІІІ (238–244 г.), в чиято чест са представени спортни игри и са отсечени специални емисии бронзови монети.

В средата на ІІІ в (249–251 г.) през р. Дунав на Балканите многократно нахлуват готски племена и техни съюзници. Те опустошават провинциите Горна и Долна Мизия, и Тракия, разрушават редица градове. Одесос остава почти незасегнат, но голямата разруха на селищата и икономиката в региона му причиняват силен упадък.