BG EN RU
ПОЧИВКА НА МОРЕ
гр. Каварна
с. Топола, Каварна
с. Българево, Каварна
гр. Балчик
с. Соколово, Балчик
с. Църква, Албена
с. Кранево
с. Кантарджиево, Албена
КК Златни Пясъци
КК Св. Константин
гр. Обзор
гр. Бяла
Свети Влас
Слънчев Бряг
с. Равда, Несебър
гр. Ахелой
  Почивка на море
   
ПОЧИВКИ ПО ВИД
Къщи за гости
Самостоятелни вили
Вили с басейн
Дългосрочни наеми
Апартаменти на море
  Почивки по вид
   
КЪЩИ И КВАРТИРИ
Студио
1 спалня
2 спални
3 спални
  Къщи и квартири
   
Бяла Виста, Бяла
Бяла Резидънс, Бяла
Съни Хаус, Бяла
Ниели, Бяла
Аурора, Обзор
Дрийм Холидей, Равда
Марина Кейп, Ахелой
Мидия Гранд Резорт, Ахелой
Съни Дей 2, Сл. Бряг
Холидей Форт Клуб, Сл. Бряг
Свети Георги, Каварна
Каварна Хилс, Каварна
Джулая Морнинг, Каварна
Трейшън Клифс, Топола
Серена, Балчик
Ния, Балчик
Иглика, Зл. Пясъци
  Комплекси на море
   
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИОНИТЕ
Варна
Каварна
Балчик
Кранево
Златни пясъци
Албена
Бяла
Несебър
  Всички региони
   
Нос Калиакра
Етнографски музей Варна
Археологически музей Варна
Аладжа манастир Варна
Римски терми Варна
Побити камъни
Аквариум Варна
Делфинариум Варна
  Забележителности
   
 
Обсерватория и планетариум "Николай Коперник" Варна
Обсерватория и планетариум Варна

Звездна зала с планетаруим - В звездната зала има 80 места. Планетариумът е модел ZKP-1. Диаметърът на купола е 10 м. Монтиран е проектор за показване на Слънчевата система и видеопроектор с компютър и озвучителна техника.

Махалото на Фуко е монтирано в специална кула. Височината на окачване на махалото е 14.40 м. Това е единственото махало на Фуко на Балканския полуостров.

Астронмическата обсерватория разполага с компютърна техника, телескопи и бинокли, които се използват за обучение на ученици и за наблюдения на Слънцето, Луната, планетите, променливи звезди и комети, както и за демонстрационни наблюдения за граждани.

История
Изстрелването на Първия изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 година постави началото на Космическата ера. Това изключително събитие предизвика огромен интерес сред всички хора. В резултат на това в различни градове на България бяха сформирани групи от ентусиасти, които поставиха началото на изграждането на мрежа от станции за наблюдаване на ИСЗ и клубове по космонавтика и астрономия. Тези клубове поставиха от своя страна началото на създаването на Народни астрономически обсерватории и планетариуми в България.

През 1960 година група ентусиасти от Варна създават Клуб по астронавтика и астрономия. Този клуб е един от инициаторите община Варна да предложи редовния ХIII Конгрес на Международната федерация по авиация и астронавтика да бъде проведен през септември 1962 в град Варна. Официален гост на този конгрес беше вторият съветски космонавт Герман Титов. След конгреса се ражда идеята във Варна да бъде създадена астрономическа обсерватория. В инициативния комитет под ръководството на тогавашния кмет на Варна - Николай Бояджиев участват учители, преподаватели във Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" във Варна, офицери от щаба на Военно морските сили и др. През 1963 година на Клуба по астрономия и астронавтика е предоставена сграда в централната част на Морската градина. В нея започват работа първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм.

С решение на Градския народен съвет на Варна са изготвени планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 година започва изграждането на нова сграда на обсерваторията. В процеса на строителството е направено изменение на първите планове и до сградата на обсерваторията е пристроен планетариум с Звездна зала и голяма лекционна зала.

На 22 май 1968 година тържествено е открит първия в България астрономически комплекс състоящ се от обсерватория, планетариум и кула с махало на Фуко. По решение на Министерския съвет той бе наречен на името на великия полски учен Николай Коперник. Директор на обсерваторията от създаването й до 1989 година е Николай Петров.

В периода на изграждането обсерваторията е една от станциите за наблюдения на ИСЗ работещи на територията на България. С помощта на специална апаратура се извършват визуални наблюдения и се фотографират ИСЗ по програма съгласувана от академиите на науките на страните от Източна Европа.

Фотографирането на спътника "Пагеос" е част от програма за привързване на геодезичната мрежа на Източна Европа и измервания по меридиана от Хелзинки до Адис Абеба.

Визуалните наблюдения на ИСЗ са използвани за определяне орбитите им, за определяне на гравитационното поле на Земята и промените в геопотенциала. Резултатите от тези наблюдения и изследвания са публикувани в сборниците "Наблюдения ИСЗ" и "Доклади на БАН".

В началото обсерваторията е оборудвана с няколко малки телескопа. Телескоп рефрактор 80/1200 мм с паралактична глава и телескоп Касегрен 150/2250мм с паралактична глава монтирани в двата въртящи се купола на последния етаж на обсерваторията. На наблюдателната площадка е монтирана 100/250 мм камера НАФА за фотографиране на ИСЗ. При масови наблюдения се използват преносими телескопи рефрактори и големи бинокулярни тръби ТЗК 80/8х.

В Звездната зала на планетариума е монтиран проекционен апарат от типа ZKP/Zeiss Kleinplanetarium/, който проектира 5 500 звезди върху полусферичен купол с диаметър 10.5 метра. С помощта на допълнителни проектори се демонстрират положенията на Слънцето, Луната и планетите сред звездите. Специални проектори демонстрират движението на планетите около Слънцето от гледна точка разположена на 5 милиарда километра по полярната ос на еклиптиката. Използват се още диапроектори за онагледяване на лекциите.

В Кулата на Фуко е монтирано махало на Фуко с дължина на нишката 17.6 метра и отклонение в основата около 2 метра. За географската ширина на Варна – 43 градуса 12 минути северна ширина, завъртането на равнината на люлеене на махалото в резултат на околоосното въртене на Земята е 10 градуса 03 минути за един час в посока от изток на запад.

През 1971 година бе започното изграждане на филиална астрономическа обсерватория в село Аврен, на около 35 километра от Варна в най-високата част на Авренското плато. Обсерваторията разполага със сграда, кула с 5.2 метров купол и 50/890 см телескоп система Касегрен. В двора е разположена наблюдателна площадка за метеори и се монтират телескопи и камери за фотографиране на небесни тела и явления.

Към обсерваторията е организиран Младежки астрономически клуб "Канопус". В него членуват астрономи любители и участниците в курсовете за подготовка на астрономи любители. През учебната година и през ваканциите за членовете на Клуба се организират наблюдателни експедиции в обсерваторията в Аврен, в Националната обсерватория "Рожен" и Лятната школа в Белите брези. Резултатите от работата на членовете на клуба се докладват на ежегодната Национална младежка астрономическа конференция.

През 1970 по инициатива на Варненската обсерватория бе проведена първата Седмица по астрономия. В нея взеха участие специалисти от Секция Астрономия при БАН, катедра Астрономия на СУ "Св.Кл.Охридски", народните обсерватории и членове на младежките астроклубове.

Във връзка с 500 годишнината от рождението на Николай Коперник по решение на българския комитет за честването, под председателството на заместник председателя на БАН академик Емил Джаков, националните тържества бяха проведени в рамките на Третата Седмица по астрономия през май 1973. По време на седмицата се проведе заключителния етап от общобългарското състезание посветено на Коперник. Победителят бе поканен да участва в честванията в Полша.

По време на Седмицата бе проведена научна сесия. Докладите бяха издадени в специален сборник. Проведената първа среща на астрономи любители постави началото на ежегодните Национални младежки астрономически конференции.

За големия принос при честването на 500 годишнината на Коперник, Варненската обсерватория бе наградена с паметен медал от полската държава, а двама специалисти бяха поканени да участват в конгрес на Международния астрономически съюз във Варшава.

Специалистите в астрономическата обсерватория и планетариума работят в различни направления най-главните от които са:

1) Наблюдения и изследване на небесни обекти и явления. За наблюдения се използват както собствени телескопи и апаратура, така и телескопи и апаратура на Националната обсерватория "Рожен" и обсерваторията в Белоградчик.

2) Учебна и методическа работа по астрономия, физика, география, природознание и др. с учители и ученици от системата на основното и средното образование.

3) Подготовка и обучение на астрономи любители

4) Организиране на Национална младежка астрономическа конференция

5) Популяризиране на астрономията и сродните науки сред гражданите

Основните постижения на специалистите от Варненската обсерватория в в областта на астрономически изследвания и наблюдения са:

Георги Иванов, специалист в обсерваторията, защити дисертация на тема "Истинските цветове на класическите цефеиди и някои техни приложения" за получаване на степен кандидат на физическите науки. Същият от 1980 година е на работа в катедра Астрономия на СУ "Св. Кл. Охридски" където защити докторска дисертация и сега е редовен професор и дългогодишен ръководител на катедрата.

Пламен Баев специалист от обсерваторията завърши аспирантура в Москва, Русия и защити дисертация посветена на динамиката на обектите в галактиките.

Николай Петров и Димитър Методиев, специалисти в обсерваторията, имат публикации по наблюдения на ИСЗ и методика на работата с астрономи любители и лекциите в Планетариума.

През 1975 година Радостин Куртев, астроном любител от Астроклуб Канопус, при наблюдения на променлива в съзвездието Лебед бе един от първите наблюдавали избухването на Нова Лебед 1975, което е отбелязано в Астрономическия Циркуляр на ГАИШ, Москва, Русия. Сега Радостин Куртев работи като доцент в катедра Астрономия на СУ. Интересите му са към области на звездообразуване в близки галактики.

Специалисти от Варненската обсерватория са работили по различни теми и са публикували резултати в български и чужди списания.

Резултатите от наблюденията на комети са публикувани в ICQ. Резултати от наблюдения на метеори са публикувани в WGN, Доклади на годишните конференции на International Meteor Organization и MNRAS.

Работата с ученици и учители в рамките на образователната програма за средното учище основно се състоят в изнасянето на специални лекции в Звездната зала и наблюдения с телескоп на различни небесни тела и явления. За учителите се подготвят цикли от лекции и семинари по проблемите на преподаване на астрономия и елементи от астрономията по физика, география и природознание. Изготвят се и методически указания за извънкласната и извънучилищна работа по астрономия.

През 1998 година Варненската обсерватория организира провеждането на Първата национална олимпиада по астрономия. Най-добре представилите се ученици бяха включени в III Международна олимпиада по астрономия. Там те постигнаха отличен резултат и получиха три първи награди, една втора и една трета награда.

Изключителни постижения специалистите имат и при подготовката на наблюдатели на метеори, комети, астероиди и променливи звезди. Преминалите различни форми на обучение участват активно в наблюдателни експедиции. Част от тях продължават образованието си в области пряко или косвено свързани с астрономията, но дори и тези, които се насочват към други науки или професии остават с чудесните спомени от работата в обсерваторията. Възпитаници на Варненската обсерватория работят в Института по астрономия на БАН, Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и в университети, научно-изследователски институти и астрономически обсерватории в други страни.

От 1973 година Варненската обсерватория организира ежегодно Национална младежка астрономическа конференция, в която участват ученици и студенти. На тези конференции изнасят доклади и специалисти от Института по астрономия и Софийския Университет. От 1992 година в конференцията вземат участие астрономи любители и студенти от други страни. През 2004 година ще се проведе ХХХ Астрономическа конференция.

Популяризирането на астрономията сред гражданите става чрез специални лекции в Звездната зала на Планетариума и чрез статии и интервюта в средствата за масова информация.

На 15 август 2002 година бе открита реконструираната сграда на Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Н.Коперник”.

 
Обсерватория и планетариум Варна Обсерватория и планетариум Варна
Обсерватория и планетариум Варна Обсерватория и планетариум Варна
Обсерватория и планетариум Варна Обсерватория и планетариум Варна
Обсерватория и планетариум Варна Обсерватория и планетариум Варна
Обсерватория и планетариум Варна Обсерватория и планетариум Варна
 
Bulgarian Home Care
Агенция за управление, поддръжка и отдаване под наем на недвижими имоти

www.holidaylettinginbulgaria.com
www.bulgarianhomecare.com

Мобилен: 0882 531 871
e-mail: holidays@bulgarianhomecare.com
 
Почивка на море в Топола, Каварна
Апартамент Thracian Cliffs
голф игрище

капацитет: 6 души
цена: 180 лева

Три спални, три бани, хол, трапезария, кухня
 

Почивка на море - Комплекс Аурора, Обзор
Комплекс Аурора
първа линия на плажа

капацитет: 4 души
цена: 120 лева

Една спалня, баня, хол с трапезария, тераса с гледка към морето
 

Почивка на море - Комплекс Бяла Виста
Комплекс Бяла Виста
150 метра от плажа

капацитет: 4 души
цена: 80 лева

Една спалня, баня, хол с трапезария, тераса, басейн, детска площадка, паркинг
 

Вили за почивка  - Комплекс Мидия, Ахелой
Комплекс Мидия
първа линия на плажа

капацитет: 4 души
цена: 70 лева

Една спалня, баня, хол с трапезария, тераса, басейн, ресторант, магазин, паркинг
 

Вила за почивка - Комплекс Свети Георги, Каварна
Комплекс Свети Георги
10 минути от плажа

капацитет: 6 души
цена: 85 лева

Две спални, две бани, хол с оборудвана кухня, тераса с гледка към морето
 

Вила за почивка - Вила Лили, Албена
Къща за гости
с. Кантарджиево, Албена
почивка на море
капацитет: 6 души
цена: 140 лева

Три спални, баня, хол с кухня, градина, басейн



Copyright Bulgarian Home Care - All rights reserved.