Махалото на Фуко е монтирано в специална кула. Височината на окачване на махалото е 14.40 м. Това е единственото махало на Фуко на Балканския полуостров.

Астронмическата обсерватория разполага с компютърна техника, телескопи и бинокли, които се използват за обучение на ученици и за наблюдения на Слънцето, Луната, планетите, променливи звезди и комети, както и за демонстрационни наблюдения за граждани.

История
Изстрелването на Първия изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 година постави началото на Космическата ера. Това изключително събитие предизвика огромен интерес сред всички хора. В резултат на това в различни градове на България бяха сформирани групи от ентусиасти, които поставиха началото на изграждането на мрежа от станции за наблюдаване на ИСЗ и клубове по космонавтика и астрономия. Тези клубове поставиха от своя страна началото на създаването на Народни астрономически обсерватории и планетариуми в България.

През 1960 година група ентусиасти от Варна създават Клуб по астронавтика и астрономия. Този клуб е един от инициаторите община Варна да предложи редовния ХIII Конгрес на Международната федерация по авиация и астронавтика да бъде проведен през септември 1962 в град Варна. Официален гост на този конгрес беше вторият съветски космонавт Герман Титов. След конгреса се ражда идеята във Варна да бъде създадена астрономическа обсерватория. В инициативния комитет под ръководството на тогавашния кмет на Варна - Николай Бояджиев участват учители, преподаватели във Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" във Варна, офицери от щаба на Военно морските сили и др. През 1963 година на Клуба по астрономия и астронавтика е предоставена сграда в централната част на Морската градина. В нея започват работа първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм.

С решение на Градския народен съвет на Варна са изготвени планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 година започва изграждането на нова сграда на обсерваторията. В процеса на строителството е направено изменение на първите планове и до сградата на обсерваторията е пристроен планетариум с Звездна зала и голяма лекционна зала.

На 22 май 1968 година тържествено е открит първия в България астрономически комплекс състоящ се от обсерватория, планетариум и кула с махало на Фуко. По решение на Министерския съвет той бе наречен на името на великия полски учен Николай Коперник. Директор на обсерваторията от създаването й до 1989 година е Николай Петров.

В периода на изграждането обсерваторията е една от станциите за наблюдения на ИСЗ работещи на територията на България. С помощта на специална апаратура се извършват визуални наблюдения и се фотографират ИСЗ по програма съгласувана от академиите на науките на страните от Източна Европа.

Фотографирането на спътника "Пагеос" е част от програма за привързване на геодезичната мрежа на Източна Европа и измервания по меридиана от Хелзинки до Адис Абеба.

Визуалните наблюдения на ИСЗ са използвани за определяне орбитите им, за определяне на гравитационното поле на Земята и промените в геопотенциала. Резултатите от тези наблюдения и изследвания са публикувани в сборниците "Наблюдения ИСЗ" и "Доклади на БАН".

В началото обсерваторията е оборудвана с няколко малки телескопа. Телескоп рефрактор 80/1200 мм с паралактична глава и телескоп Касегрен 150/2250мм с паралактична глава монтирани в двата въртящи се купола на последния етаж на обсерваторията. На наблюдателната площадка е монтирана 100/250 мм камера НАФА за фотографиране на ИСЗ. При масови наблюдения се използват преносими телескопи рефрактори и големи бинокулярни тръби ТЗК 80/8х.

В Звездната зала на планетариума е монтиран проекционен апарат от типа ZKP/Zeiss Kleinplanetarium/, който проектира 5 500 звезди върху полусферичен купол с диаметър 10.5 метра. С помощта на допълнителни проектори се демонстрират положенията на Слънцето, Луната и планетите сред звездите. Специални проектори демонстрират движението на планетите около Слънцето от гледна точка разположена на 5 милиарда километра по полярната ос на еклиптиката. Използват се още диапроектори за онагледяване на лекциите.

В Кулата на Фуко е монтирано махало на Фуко с дължина на нишката 17.6 метра и отклонение в основата около 2 метра. За географската ширина на Варна – 43 градуса 12 минути северна ширина, завъртането на равнината на люлеене на махалото в резултат на околоосното въртене на Земята е 10 градуса 03 минути за един час в посока от изток на запад.

През 1971 година бе започното изграждане на филиална астрономическа обсерватория в село Аврен, на около 35 километра от Варна в най-високата част на Авренското плато. Обсерваторията разполага със сграда, кула с 5.2 метров купол и 50/890 см телескоп система Касегрен. В двора е разположена наблюдателна площадка за метеори и се монтират телескопи и камери за фотографиране на небесни тела и явления.

Към обсерваторията е организиран Младежки астрономически клуб "Канопус". В него членуват астрономи любители и участниците в курсовете за подготовка на астрономи любители. През учебната година и през ваканциите за членовете на Клуба се организират наблюдателни експедиции в обсерваторията в Аврен, в Националната обсерватория "Рожен" и Лятната школа в Белите брези. Резултатите от работата на членовете на клуба се докладват на ежегодната Национална младежка астрономическа конференция.

През 1970 по инициатива на Варненската обсерватория бе проведена първата Седмица по астрономия. В нея взеха участие специалисти от Секция Астрономия при БАН, катедра Астрономия на СУ "Св.Кл.Охридски", народните обсерватории и членове на младежките астроклубове.

Във връзка с 500 годишнината от рождението на Николай Коперник по решение на българския комитет за честването, под председателството на заместник председателя на БАН академик Емил Джаков, националните тържества бяха проведени в рамките на Третата Седмица по астрономия през май 1973. По време на седмицата се проведе заключителния етап от общобългарското състезание посветено на Коперник. Победителят бе поканен да участва в честванията в Полша.

По време на Седмицата бе проведена научна сесия. Докладите бяха издадени в специален сборник. Проведената първа среща на астрономи любители постави началото на ежегодните Национални младежки астрономически конференции.

За големия принос при честването на 500 годишнината на Коперник, Варненската обсерватория бе наградена с паметен медал от полската държава, а двама специалисти бяха поканени да участват в конгрес на Международния астрономически съюз във Варшава.

Специалистите в астрономическата обсерватория и планетариума работят в различни направления най-главните от които са:

1) Наблюдения и изследване на небесни обекти и явления. За наблюдения се използват както собствени телескопи и апаратура, така и телескопи и апаратура на Националната обсерватория "Рожен" и обсерваторията в Белоградчик.

2) Учебна и методическа работа по астрономия, физика, география, природознание и др. с учители и ученици от системата на основното и средното образование.

3) Подготовка и обучение на астрономи любители

4) Организиране на Национална младежка астрономическа конференция

5) Популяризиране на астрономията и сродните науки сред гражданите

Основните постижения на специалистите от Варненската обсерватория в в областта на астрономически изследвания и наблюдения са:

Георги Иванов, специалист в обсерваторията, защити дисертация на тема "Истинските цветове на класическите цефеиди и някои техни приложения" за получаване на степен кандидат на физическите науки. Същият от 1980 година е на работа в катедра Астрономия на СУ "Св. Кл. Охридски" където защити докторска дисертация и сега е редовен професор и дългогодишен ръководител на катедрата.

Пламен Баев специалист от обсерваторията завърши аспирантура в Москва, Русия и защити дисертация посветена на динамиката на обектите в галактиките.

Николай Петров и Димитър Методиев, специалисти в обсерваторията, имат публикации по наблюдения на ИСЗ и методика на работата с астрономи любители и лекциите в Планетариума.

През 1975 година Радостин Куртев, астроном любител от Астроклуб Канопус, при наблюдения на променлива в съзвездието Лебед бе един от първите наблюдавали избухването на Нова Лебед 1975, което е отбелязано в Астрономическия Циркуляр на ГАИШ, Москва, Русия. Сега Радостин Куртев работи като доцент в катедра Астрономия на СУ. Интересите му са към области на звездообразуване в близки галактики.

Специалисти от Варненската обсерватория са работили по различни теми и са публикували резултати в български и чужди списания.

Резултатите от наблюденията на комети са публикувани в ICQ. Резултати от наблюдения на метеори са публикувани в WGN, Доклади на годишните конференции на International Meteor Organization и MNRAS.

Работата с ученици и учители в рамките на образователната програма за средното учище основно се състоят в изнасянето на специални лекции в Звездната зала и наблюдения с телескоп на различни небесни тела и явления. За учителите се подготвят цикли от лекции и семинари по проблемите на преподаване на астрономия и елементи от астрономията по физика, география и природознание. Изготвят се и методически указания за извънкласната и извънучилищна работа по астрономия.

През 1998 година Варненската обсерватория организира провеждането на Първата национална олимпиада по астрономия. Най-добре представилите се ученици бяха включени в III Международна олимпиада по астрономия. Там те постигнаха отличен резултат и получиха три първи награди, една втора и една трета награда.

Изключителни постижения специалистите имат и при подготовката на наблюдатели на метеори, комети, астероиди и променливи звезди. Преминалите различни форми на обучение участват активно в наблюдателни експедиции. Част от тях продължават образованието си в области пряко или косвено свързани с астрономията, но дори и тези, които се насочват към други науки или професии остават с чудесните спомени от работата в обсерваторията. Възпитаници на Варненската обсерватория работят в Института по астрономия на БАН, Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и в университети, научно-изследователски институти и астрономически обсерватории в други страни.

От 1973 година Варненската обсерватория организира ежегодно Национална младежка астрономическа конференция, в която участват ученици и студенти. На тези конференции изнасят доклади и специалисти от Института по астрономия и Софийския Университет. От 1992 година в конференцията вземат участие астрономи любители и студенти от други страни. През 2004 година ще се проведе ХХХ Астрономическа конференция.

Популяризирането на астрономията сред гражданите става чрез специални лекции в Звездната зала на Планетариума и чрез статии и интервюта в средствата за масова информация.

На 15 август 2002 година бе открита реконструираната сграда на Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Н.Коперник”.