История

След Освобождението, през 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема доста скептично от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и бързо мястото е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.

От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради "голямата деятелност" на Новак общината му построява къща край входа на Морската градина до сградата на радио Варна.

На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино"). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център. През 1912-1913 г. са изградени няколко чешми и осветление по алеите. През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи - Христо Ботев, Васил Левски, св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, св. Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.

В най-високата част на възрожденската алея през социализма е построен партиен паметник и създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов.

През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града - Аквариумът (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към БАН. През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис-корт и игрище. През 50-те години се създава Музеят на военно-морския флот. Военноморският музей днес е сред Стоте национални туристически обекта.

На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от кораба "Георги Димитров". В преустроена сграда на армията пък се нанася Природо-научният музей на Варна. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед.