Още преди края на турското робство в България идват методистки мисионери от Америка. Те открили много училища. През 1871 г. мисионерите д-р Алберт Лонг и д-р Елиас Рикс заедно с П.Р.Славейков и Христодул Сечанов издават първата Библия на говорим български. По силата на съдбата Варненския куклен театър представлява уникално архитектурно съчетание от старата сграда на Евангелистката методистка църква и нова постройка. Сградата е вписана под № 296 в националния регистър на паметниците на културата. Като църква тя е осветена през 1888 година. За построяването и са направени дарения от чужбина. Камбаната е изпратена като подарък от Америка.

По време на комунизма един ден през 1961 година тя осъмва запечатана. Цялото имущество – пейките, библиите, амвонът, олтарът са изнесени и изхвърлени извън града. Интересно е да се знае, че пейките на катедралния храм “Св.Успение Богородично” са от там. До 1990 г. църквата е била поставена извън закона, въпреки че имат реален акт за собственост на земята, който датира от края на турското робство. Както с повечето отнети по политически причини имоти, и тази сграда първоначално е превърната в склад. В нея са се трупали стоките на фирма “Облекло и обувки”. Вероятно поради силен натиск от страна на Световната методистка църква сградата се превръща във филиал на Археологическия музей. През 80-те години църквата се преустройва на куклен театър. Цялата улица “Драгоман” и част от “Шейново” става комплекс “Знаме на мира”. Той включва цялата църква и задната и част/сегашния музей на куклите, който е бил училище “Антон Страшимиров” в периода преди 9-ти септември/

Новата постройка е проектирана пред 80-те години от архитект Косьо Христов /колегата на който Варна дължи сградите на Фестивалния комплекс и хотел “Черно море”/ От проектите му става ясно, че се е постарал да запази старата църква, а към нея пристроява сцена и административна част. Интересно е, че за строителните работи са наети поляци.

Днес от някогашния комплекс “Знаме на мира” не е останало много. Колкото до старата евангелистка църква, тя вече е неделима част от мястото където се преви изкуство за деца. За времето си това, което се е случило с църквата във Варна, е нещо обичайно. На евангелистката църква в Плевен /по ирония на съдбата и тя куклен театър/ поне беше сложена паметна плоча, на която пише, че в нея се е венчал Георги Димитров /да ония от Лайпциг/ с първата си съпруга.