Намира се само на 4 км от известния нос Калиакра и на 6 км. от град Каварна. Интерес в селото представлява Читалището „Народен Будител”, където можете да намерите постоянна етнографска експозиция и изложба на снимки от района.

В близост се намира известния френски ваканционен Комплекс "Русалка", добре известната мидена ферма „Дълбока”. Само на 3 км от село Българево е местноста Болата - 6 км криволичещ каньон с буйна растителност, пещери и блато, където гнездят редки птици, завършващ с малък красив залив близо до нос Калиакра. Болата е един от последните неподправени и девствени плажове по българското крайбрежие.

Известна културна забележителност до село Българево е резерват „Нос Калиакра“. Характеризира се с богати растителни и животински видове. За запазване на резервата, източниците на животински и растителен свят, селото е включено в българо-швейцарска програма за опазване на околната среда.

Най-известната легенда за нос Калиакра е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.

Другата легенда свързана с мястото е за Св. Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

Трета легенда е свързана с Лизимах - един от пълководците на Александър Велики, който заграбва царското съкровище и забягва към нос Калиакра. Загива в голяма буря и целият флот потъва до Калиакра. В този район потъват и корабите на Русия и Турция по време на Руско-турската война.

Българево е селце, известно също така и с местното си население - “гагаузи”. За произхода на “гагаузите” се съди по много и различни източници, но и до ден днешен, няма конкретен отговор на това, какъв народ са те. Сред местното население на селото се говори “изменен” турски език, като според местните това е поради факта, че преди години, по време на турското владичество, “гагаузите” са били поставени пред избор: дали да изберат да приемат езика на завоевателите или да предадат вярата си християнска, в името на турският бог - Аллах. Естествено, българите под натиска на турските завоеватели, приемат езика, като запазват най-скъпоценното - вярата. Някои обичаи все още са запазени в селото. Например все още ходят групи коледари, облечени с ямурлуци, с украсени калпаци и криваци.

Според преданията, селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени след местните. Селището е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. Познато е още със следните имена: Сюютлюк (букв. „върбалак“) заради върбите, които са растяли около голямата чешма на центъра, Гяур сюючук („българско село“) — така са го наричали турците.