Датата е 6 януари 1906 г. Още същата вечер Н.В. Цар Фердинанд пише писмо до проф. Дорнъ, основателя и уредника на зоологичната станция в Неапол, за да му иска съвети и съдействие за създаването на варненската станция.

На следващият ден д-р П. Стояновъ пише писма и води разговори с различни официални лица от Варненския общински съвет, за да осигури отпускането на място за станцията. Проф. Дорнъ също се отзовава на поканата на Н.В. Цар Фердинандъ и изпраща планове и снимки на Неаполската станция.

На 17 януари 1906 г. частният секретар на Н. В. Цар Фердинандь, г-н Ламбревъ телеграфира до д-р П. Стоянова и му нарежда да изработи, съвместно с Варненския окръжен управител, обстоятелствен рапорт, които да бъде изпратен от управителя до министъра на народното просвещение (№ 17 от 17.01.1906 г.). Рапортът е изготвен и изпратен в София на 18.01.1906 г., т.е. още на следващият ден. Следва доклад от г-н Министъра на народната просвета до Министерският съвет и в последния е взето решение за построяване на морската станция в гр. Варна.

На 25 януари 1906 г. Варненският общински съвет с портоколно решение № 61 отпуща по принцип суми и назначава комисия, която да обходи и избере място за станцията. Комисията в състав: Кмета на гр. Варна – г-н Кр. Мирски, н-ка на техническия отдел – архитект Гюровъ и д-р П. Стоянова на следващия ден обхождат морската градина и определят като най-подходящо мястото, където и сега се намира Аквариумът.

На 22 октомври 1906 г., т.е. само 10 месеца след започването на работата, е положен основният камък на станцията. На тържеството присъства цялото Царско семейство, включително и най-стария член – Н.Ц.В. Княгиня Климентина, Министъра на просветата – г-н Иван Шишмановъ, Министъра на вътрешните работи – г-н Димитър Петковъ, професор д-р Г. Бончевъ, декан на Физико-математическия факултет професор Г. Шишковъ, професор С.Юриничъ, консулското тяло в гр. Варна, общинския съвет на града и множество поканени граждани. След свършване на молебена, Н.В. Цар Фердинандъ I произнася реч в която казва следните знаменателни думи: “Господа! Високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общото съкровище на всемирната култура.Ето защо българският народ, съзнавайки тази истина не е забравял, че има да се грижи не само за своето политическо укрепване и материално благосъстояние, но и за своето повдигане чрез всички средства, които му доставят науките и изкуствата и които създават общочовешките ценности”. В заключение на речта си Н.В. Царя казва: “Аз виждам недалеч деня, когато европейски учени ще посещават този очерователен бряг, за да изучат една от най-интересните фауни и заедно с това, намирайки всички условия за една успешна научна работа, да отдават чест на малката, но културно пораснала България. Дано първата Зоологическа станция расте и се развива, за да разнася славата и доброто име на българската наука”.

По случай полагането на основният камък на станцията са били разменени приветствия с Румънският княз, с Принца на Монако, с Проф. Дорнъ, Проф. Кори и др.

През 1911 г. зданието е било готово и е предстояло неговото обзавеждане. Започването на Балканската война през 1912 г. не е дало възможност за завършване на обзавеждането на сградата. За по-лесно довършване на Аквариума, както и за използването му за научни цели, Н.В. Цар Фердинандь през 1913 г. по препоръките на професорите - зоолози д-р Шишковъ и д-р Моровъ, предава сградата на Софийския университет.През 1914 г. Професор Г. Шишковъ поема грижите за обзавеждането на станцията с необходимите инсталации и съоръжения. Започването на първата световна война през 1915 г. отново прекратява развитието на института, а злата участ връхлетяла България в края на войната нанася сериозни поражения и на вече построеното здание. Сградата на Аквариума вместо да стане храм на науката се превръща в квартира на войскови части, а после и за квартира на прокудентите от родината си тракийски бежанци. След нещастното завършване на войната през 1918 г. зданието е било използвано последователно от войскови части до 1920 г. от Машинното училище до 1922 г. и от Рибарското училище до 1930 г. През същата година, полуразрушената и в окаян вид сграда отново е предадена на Софийският университет. Под ръководството на проф. Ст. Консуловъ е извършен основен ремонт на Аквариума. През 1932 г. Н.В. Цар Борис III открива официално Морксата биологична станция. По този повод той казва:

“Морската зоологическа станция с аквариум иде да попълни една празнота в редицата научни институти, рожба на нашия университет. Но сред тежката стопанска криза, която изживяхме заедно с всички други народи, ние българите не спряхме да отделяме от скромният си залък за наука и просвета, чрез които да творим нови блага и да внасяме своята скромна дан в съкровищницата на общочовешката култура”.

Пръв директор на станцията е Георги Паспалев, тогава асистент по зоология в СУ “Св. Кл. Охридски”, а впоследствие професор и чл. кор. на БАН. През септември 1942 г. за асистент и зам. директор е назначен младият и талантлив учен Александър Вълканов, който от май 1942 г. е назначен за директор на Морската биологична станция с Аквариум. В последствие и той става професор и чл. кор. на БАН.

През 1932 г. в гр. Созопол е открита и Опитната ихтиологична станция с директор руският учен Александър Нечаев. През 1948 г. станцията е преместена в гр. Варна.

На 21.01.1954 г. въз основа на ПМС № 13 се създава Научно-изследователски институт по рибарство и рибна промишленост, който обединява кадрите и материалната база на Морксата биологична станция с Аквариума и Ихтиологичната станция. Пръв директор на института е проф. Ал. Вълканов. През 1955 г. към посочения институт е прехвърлен персонала на закрития институт по сладководно рибарство – София. През 1965 г. институтът във Варна разкрива два филиала – в гр. Бургас и гр. Пловдив, които впоследствие прерастват, съответно в Институт по рибна промишленост и Институт по сладководни рибарство. В 1973 г. към новосъздадения Институт за морски изследвания и океанография преминават 1/3 от кадрите и материалната база – секцията по хидрология и хидрохимия, групата по геоморфология и лабораторията за морски подводни изследвания. В резултат на всички тези промени щатът на института постепенно намалява от сто души до 77 (1972), 53 (1981) и 28 (2000). През упоменатия период многократно се е променяло и името на института – Централен научно-изследователски институ по рибовъдство и риболов (1961), Научно-изледователски институт за рибно стопанство и океанография (1965), Научно-изследователски институт по океанография и рибно стопанство (1968), Институт по рибни ресурси (1973). На 15.12.2000г. с ПМС № 270 Институтът по рибни ресурси-Варна отново е обединен с Институт по рибарство и аквакултури. На 01.01.2007 г. с постановление № 373/29.12.2006 г. се преобразува от Институт по рибарство и аквакултури в Институт по рибни ресурси, третостепенен разпоредител с бюджетни средства в системата на Селскостопанска Академия (Постановление №226/2008г.) към Министерството на земеделието и храните. Общата численост на последния е 25 щатни бройки, от които 12 са научни работници – 2 старши научни сътрудници II степен, и 10 научни сътрудници. От тях 5 са доктори.